Би-ксенонови фарове

Би-ксеноновите фарове са вид газоразрядни фарове с висок интензитет, които използват една ксенонова газоразрядна крушка за получаване и на късите, и на дългите светлини. Те са разработени, за да осигурят значително по-ярко и по-бяло осветяване от волфрамово-халогенните крушки, които заместват, и да подобрят способността на водача да вижда нощем и да разчита пътя, знаците и опасностите от по-голямо разстояние. Цветовата температура на ксеноновата светлина, обикновено около 4000 до 4500 келвина, е много по-близка до дневната светлина, отколкото жълтеникавото сияние на халогена, което намалява умората на очите и подобрява контраста.

За разлика от обикновената халогенна крушка, която нагрява нишка, докато тя засвети, ксеноновата крушка създава светлина чрез електрическа дъга между два електрода вътре в запечатана кварцова капсула, пълна с ксенонов газ и метал-халогенни соли. Това изисква високоволтов запалителен импулс от около 20 000 волта, за да се запали дъгата, и баласт, който регулира тока, докато крушката работи. Названието би-ксенон се отнася до начина, по който една такава крушка обслужва и двете светлинни функции: малък електромагнитно задвижван екран или подвижен елемент на отражателя сменя положението си, за да превключва между разпределението на късите и дългите светлини, вместо да се използват две отделни крушки.

За водача предимствата са по-широко, по-дълго и по-равномерно разпределение на светлината, по-добро осветяване встрани и по-естествено предаване на цветовете нощем. Тъй като ксеноновите крушки са толкова ярки и могат да заслепят насрещните водачи, автомобилите с такива фарове обикновено трябва да имат автоматично саморегулиране на нивото, което поддържа правилното насочване на снопа независимо от натоварването, заедно с миялки за фаровете, които поддържат стъклата чисти и предотвратяват разсеяната заслепяваща светлина.

Би-ксеноновата технология бележи важна крачка между простото халогенно осветление и днешните полупроводникови системи. Тя е тясно свързана с адаптивното предно осветление, при което ксеноновият прожектор се завърта заедно с волана, за да осветява в завоите. С времето обаче тя до голяма степен е изместена от светодиодните модули, които светват мигновено, издържат целия живот на автомобила, консумират по-малко енергия и позволяват сложни матрични LED решетки, които могат да оформят и затъмняват дългите светлини пиксел по пиксел.

За собствениците на коли, които все още имат такива фарове, остават важни няколко практически съображения. Ксеноновите крушки потъмняват и сменят цвета си с възрастта и в идеалния случай трябва да се сменят по двойки, а баластите и запалителите са сравнително скъпи елементи, които могат да откажат. Поставянето на ксенонови крушки в отражатели, проектирани за халоген, е незаконно в много държави и опасно, защото създава неконтролирана заслепяваща светлина. Правилно проектираните би-ксенонови фарове обаче са осигурявали истинско и трайно подобрение на безопасността при нощно шофиране в сравнение с предхождащото ги халогенно осветление.