Странично накланяне (Body Roll)

Страничното накланяне представлява накланянето на каросерията навън от завоя в отговор на силите, които възникват при завиване. Когато автомобилът сменя посоката си, върху него действа странична сила, а тъй като каросерията е окачена над колелата чрез еластични пружини и амортисьори, тази сила кара окачената маса да се наклони навън — окачването от външната страна се свива, а от вътрешната се разтяга. Това е естествена и неизбежна последица от окачването на тежка каросерия върху пружини, а степента на накланяне е ключов показател за характера на управлението.

Механизмът се поражда, защото центробежната сила на практика действа в центъра на тежестта, който се намира на известна височина над оста на накланяне, определена от геометрията на окачването. Тази вертикална разлика образува лост и колкото по-високо е разположен центърът на тежестта над оста на накланяне и колкото по-голяма е центробежната сила, толкова по-голям е моментът, който се стреми да наклони каросерията. Пружините на окачването се съпротивляват на този момент, но за да го направят, трябва да се деформират, а именно тази деформация е видимото накланяне. Автомобилът се установява под ъгъла, при който съпротивлението на пружините уравновесява момента на накланяне.

За водача накланянето влияе както върху увереността, така и върху сцеплението. Прекомерното накланяне прехвърля тежестта върху външните гуми, променя ъгъла, под който гумите контактуват с пътя поради изменения в геометрията на окачването, и може да направи автомобила тромав, неточен и бавен в реакциите. То също така безпокои пътниците и забавя реакцията на автомобила спрямо командите на волана. Едно добре контролирано и умерено накланяне, напротив, дава полезна обратна връзка за това колко натоварен е автомобилът, без да компрометира контакта на гумите — затова инженерите се стремят да го ограничат, а не да го премахнат напълно.

Няколко конструктивни решения ограничават страничното накланяне. Стабилизиращите щанги, наричани и стабилизатори, са усукващи пружини, които свързват лявото и дясното колело на една ос и се противопоставят на разликата в тяхното движение при завиване, като рязко намаляват накланянето, без излишно да втвърдяват окачването при неравности, които действат еднакво и върху двете колела. По-твърдите пружини, по-стегнатото амортисьорно демпфериране, по-широката колея и преди всичко по-ниският център на тежестта също намаляват накланянето. Активните и адаптивните системи могат динамично да втвърдяват окачването, а някои усъвършенствани автомобили използват хидравлични или електрически системи против накланяне, за да поддържат каросерията почти равна в завоите.

Степента на накланяне варира изключително силно според типа на автомобила и до голяма степен се определя от височината на каросерията. Висок и тежък SUV с висок център на тежестта се накланя значително повече от нисък и широк спортен автомобил, конструиран да остане почти равен. Страничното накланяне е тясно свързано със стабилизиращата щанга, която му се противопоставя, с центъра на тежестта и конструкцията на окачването, които го определят, както и с по-широкото изучаване на динамиката на автомобила, включително въртенето около вертикалната ос, с което накланянето се съчетава, за да определи поведението в завой.