Ход на спирачния педал

Ходът на спирачния педал е разстоянието, което педалът изминава по дъгата си – както в началния свободен ход, преди спирачките да захапят, така и в по-нататъшното движение, докато спирачната сила нараства. Това е една от определящите характеристики на усещането на спирачката – тактилния диалог между водача и автомобила, чрез който водачът преценява каква степен на забавяне се прилага и колко близо е системата до границите си. Добре конструираният педал предлага кратък, стегнат и прогресивен ход, който вдъхва увереност, докато прекалено дългият или непостоянен ход подкопава способността на водача да спира прецизно.

Ходът възниква от начина, по който хидравличната спирачна система предава усилието. Натискането на педала бута бутален прът в спирачната помпа (главния цилиндър), която изтласква спирачната течност по маркучите към апаратите, където буталата притискат накладките към дисковете. Тъй като спирачната течност е практически несвиваема, след поемане на луфта би трябвало да е нужно само малко движение на педала, за да се създаде голяма притискаща сила. Първата част от хода затваря малките хлабини между накладките и дисковете и подготвя системата; останалата част отговаря на нарастването на налягането и деформацията на елементите под натоварване.

Значението на хода на педала е в това, което той разкрива за състоянието на системата. Педал, който се усеща стегнат и спира на постоянна точка, говори за изправен, добре обезвъздушен хидравличен кръг със здрав фрикционен материал. Удължен ход или педал, който бавно потъва към пода под постоянен натиск, е ясно предупреждение, че нещо не е наред и че спирачките трябва да се прегледат незабавно. Отзивчивостта – връзката между хода и забавянето – също определя колко безопасно и лесно се шофира плавно даден автомобил.

Причините за ненормален ход са разнообразни и показателни. Захванат въздух в маркучите е класическият виновник, защото въздухът, за разлика от течността, е свиваем и поглъща движението на педала по мек, пружиниращ начин, преди налягането изобщо да достигне до апаратите. Спирачна течност, погълнала влага с времето, може да се изпари при нагряване и да даде същия ефект, както и теч, който намалява обема на течността. Износените накладки увеличават хлабината, която трябва да се поеме, удължавайки началния ход, а отказваща спирачна помпа позволява на педала да пълзи надолу, докато течността преминава покрай вътрешните ѝ уплътнения.

Отстраняването на тези проблеми е рутинна, но съществена поддръжка. Обезвъздушаването на спирачките изтласква захванатия въздух, периодичната смяна на течността пази от фейдинг и пружиниращ педал заради влагата, а смяната на износените накладки възстановява правилната хлабина. Затова ходът на педала служи като диагностичен показател, който всеки внимателен водач може да разчете. Той е пряко свързан със сходни явления: дълъг, мек педал често придружава спирачния фейдинг, когато течността прегрее; педалът е средството, чрез което водачът дозира налягането, за да избегне блокиране на колелото; а усещането му в крайна сметка зависи от състоянието на дисковите спирачки и апаратите, които управлява.