Емисиите на въглероден диоксид показват колко от този газ отделя автомобилът за всеки изминат километър, изразено в грамове на километър. За разлика от замърсителите, срещу които работи каталитичният преобразувател, въглеродният диоксид не е токсичен в обичайния смисъл; той е основният парников газ и главният фактор за влиянието на автомобила върху климата. Тази стойност се превърна в едно от най-важните числа в техническата спецификация на всеки автомобил, оформяйки данъчното облагане, стратегията на производителите и избора на купувачите в голяма част от света.
Определящата особеност на отделяния въглероден диоксид е, че той е право пропорционален на количеството изгорено гориво. Горенето на всяко въглеводородно гориво поражда въглероден диоксид като неизбежен краен продукт, така че колкото повече бензин или дизел изразходва двигателят, толкова повече отделя, в строго определено химично съотношение. Изгарянето на един литър бензин освобождава около 2,3 килограма въглероден диоксид, а един литър дизел — около 2,6 килограма, защото дизелът е по-плътен и по-богат на въглерод. Това означава, че стойността на емисиите всъщност е друг начин да се изрази разходът на гориво, и двете вървят ръка за ръка.
Тъй като връзката е химична, а не механична, въглеродният диоксид не може да бъде премахнат с никакво устройство за допречистване. Няма филтър или катализатор, който да го отстрани от изгорелите газове, защото веднъж окислен, въглеродът от горивото трябва да отиде някъде. Единствените начини да се намали въглеродният диоксид са да се изгаря по-малко гориво — чрез по-леки автомобили, по-ефективни двигатели, хибридизация или по-малки обеми — или да се премине към гориво с по-малко изкопаем въглерод. Това е основната разлика между въглеродния диоксид и замърсители като азотните оксиди, които могат да бъдат неутрализирани химически след горенето.
Стойностите, посочвани за новите автомобили, се измерват по стандартизирани лабораторни процедури, в момента Световно хармонизираната процедура за изпитване на леки превозни средства, или WLTP, която замени по-старата и по-оптимистична процедура NEDC. WLTP подлага автомобила на определена последователност от скорости и натоварвания, замислена да се доближи повече до реалното шофиране, и дава повторяема стойност, която позволява различни модели да се сравняват при равни условия. Реалните емисии все пак варират според стила на шофиране, натоварването и условията, но изпитателната стойност служи за официален измерител при регулациите и обозначаването.
Тази официална стойност има реална финансова и регулаторна тежест. Много държави обвързват данъка върху автомобила пряко с отделяния въглероден диоксид, така че по-чистият автомобил носи по-нисък данък, а производителите са изправени пред цели за средна емисия на целия си автопарк, които ги наказват тежко при превишаване на определения лимит грамове на километър за всичко, което продават. Тези натиски ускориха бързото навлизане на хибридните и електрическите задвижвания, тъй като електрическият автомобил с акумулатор не отделя никакъв въглероден диоксид от ауспуха, което преобразява изцяло сметката за емисиите.
- Грамове CO2, отделяни на километър (г/км)
- Право пропорционални на изгореното гориво
- Определят данъка и целите за емисии на автопарка
- Не могат да се филтрират — намаляват само с по-малко гориво