Винтова пружина

Винтовата пружина представлява нагъната във вид на спирала стоманена тел, която поема част от тежестта на автомобила при всяко колело и амортизира ударите, идващи от неравния път. Това е безспорно най-често срещаният тип пружина в съвременното окачване и се среща при по-голямата част от леките автомобили. Задачата ѝ е да позволи на колелото да се движи нагоре и надолу спрямо каросерията, така че самата каросерия да остане сравнително равна, а гумата да поддържа постоянен контакт с настилката. Без пружина всяка неравност би се предавала директно към конструкцията и към пътниците.

Пружината работи, като акумулира енергия при свиване. Когато колелото попадне на издатина, пружината се скъсява и поема енергията от удара; когато колелото пропадне в трап, пружината се разтяга и освобождава тази енергия. Коравината, тоест характеристиката на пружината, се определя от диаметъра на стоманената тел, диаметъра на навивката, броя на работните навивки и свойствата на самата стомана, което дава на инженерите широк набор от параметри за настройване на комфорта спрямо конкретния автомобил. Важно е, че сама по себе си винтовата пружина би се люлеела нагоре и надолу многократно след всяко смущение, затова тя винаги работи в тандем с амортисьор, който овладява и поглъща това подскачане.

За автомобила и пътниците винтовата пружина осигурява баланса между комфорт и контрол, който определя поведението на колата. По-меката пружина поглъща неравностите и дава плавно движение, но допуска по-голям наклон и клатене на каросерията; по-коравата пружина държи каросерията по-стабилна за спортно поведение за сметка на комфорта. Пружината поддържа и постоянен натиск на гумата към пътя, което е от съществено значение за сцеплението, спирането и управлението. Компактността ѝ в сравнение с по-старите типове пружини позволява окачването да бъде разположено ефективно, освобождавайки място в калниците и каросерията.

Винтовата пружина се наложи, когато конструкцията на окачването се отдалечи от листовите ресори на по-старите и по-тежки превозни средства. Тя е лека, дълготрайна и тъй като поведението ѝ лесно се предвижда и регулира, е особено подходяща за независимото окачване, което преобладава при съвременните автомобили. Сред разновидностите са прогресивните пружини, при които навивките са разположени неравномерно, така че коравината расте с увеличаване на свиването, осигурявайки мека първоначална реакция и по-добър контрол при голямо натоварване, както и усилените пружини, които занижават или коравят автомобила.

На практика винтовите пружини са здрави и дълготрайни, но с времето могат да провиснат и да занижат височината на купето или да се счупят, особено там, където корозията е отслабила стоманата, което води до тропане и неравна стойка на колата. Те са крайъгълен камък на окачването и най-често се съчетават с амортисьор в стойката тип Макферсон, където пружината и амортисьорът са обединени в един носещ възел. Заедно с листовите ресори и торсионните пръти те са основните средства, чрез които автомобилът се окачва.