Демпфериране (омекотяване на трептенията)

Демпферирането е контролираното съпротивление, прилагано срещу движението на окачването, с цел разсейване на енергията и предотвратяване на свободното трептене на пружините. То съществува, защото пружината сама по себе си, веднъж задействана от неравност, би продължила да подскача нагоре-надолу в продължение на няколко цикъла, натрупвайки и освобождавайки енергия, без никога да се успокои. Демпферирането превръща тази кинетична енергия в топлина и я отвежда, така че колелото бързо се връща на пътя, а каросерията се успокоява — нещо основополагащо както за комфорта на возене, така и за сцеплението на гумата с настилката.

Съпротивлението се осигурява от амортисьорите. Един типичен телескопичен амортисьор съдържа бутало, движещо се през масло в херметичен цилиндър; малки отвори и пружинни клапани в буталото ограничават преминаването на маслото от едната страна към другата, а силата, необходима за продавливането на флуида през тези ограничения, е именно това, което се противопоставя на движението на окачването. Тъй като това съпротивление нараства със скоростта на движение, амортисьорите реагират меко на бавни, плавни въздействия и твърдо на резки.

Качеството на демпферирането е деликатен баланс и грешката му се усеща веднага. Прекалено слабото демпфериране оставя автомобила да плава и да се клатушка, каросерията продължава да се люлее след всяка вълна, а колелата подскачат по неравностите със загуба на сцепление. Прекалено силното демпфериране прави окачването грубо и трудноподвижно, предавайки всяка неравност в купето и отново влошавайки сцеплението, защото гумата се отскубва от пътя, вместо да остане в контакт с него. Изкуството на настройката на шасито е в намирането на съпротивлението, което държи каросерията събрана, без да жертва еластичността.

Амортисьорите се настройват поотделно за двете посоки на движение. Демпферирането при свиване (нагоре) контролира повдигането на колелото към каросерията при наезд на препятствие, докато демпферирането при отскок контролира движението на колелото обратно надолу, когато пружината го избутва. Те обикновено се настройват на различни стойности, често с по-силно демпфериране при отскок, отколкото при свиване, така че окачването да поглъща ударите меко, но да се възстановява контролирано, без да изхвърля каросерията нагоре.

Демпферирането не е задължително да бъде постоянна величина. Регулируемите амортисьори позволяват степента да се променя ръчно, докато адаптивните системи на окачването я изменят електронно в реално време чрез клапани или магнитореологичен флуид, чийто вискозитет се променя под действието на магнитно поле, за да втвърди или омекоти реакцията според пътните условия и стила на шофиране. Това позволява един и същ автомобил да предлага едновременно мек ход и стегнат контрол на каросерията при необходимост.

Демпферирането е неразривно свързано с компонентите и понятията около него. То се осигурява от амортисьора, работи в съдружие с пружините, които укротява, разделя се на фази на свиване и отскок и достига най-усъвършенстваната си форма при адаптивното окачване.