Дневните светлини са насочени напред лампи, които светят автоматично винаги когато автомобилът е в движение, независимо от околната осветеност и положението на главния ключ за фаровете. Единствената им цел е забележимостта, а не осветяването: те не помагат на водача да вижда пътя, но правят автомобила по-лесен за откриване от другите участници в движението на фона на оживената дневна обстановка. Идеята израства от изследвания на пътните произшествия, проведени в скандинавските страни от 70-те години на миналия век нататък, където ниското зимно слънце и дългият здрач затрудняват различаването на превозните средства, а проучванията последователно свързват постоянно светещите фарове с по-малко дневни сблъсъци.
От техническа гледна точка дневните светлини са свързани така, че да светнат с включването на запалването или при работещ двигател и да изгаснат или да намалят интензитета си при избиране на дълги или къси светлини, така че двете системи да не си пречат през нощта. Повечето съвременни решения намаляват или гасят дневната светлина от страната, на която мига пътепоказателят, за да остане сигналът за завой ясно видим. Тъй като работят през цялото време, докато автомобилът се използва, производителите предпочитат светодиоди, които консумират едва няколко вата, отделят малко топлина и издържат целия живот на автомобила, за разлика от по-високата консумация и по-краткия живот на нажежаемите крушки.
Ползата за безопасността е основното оправдание на системата. Автомобил със светещи лампи създава по-силен контраст и се възприема като по-близък и приближаващ по-бързо от незасветения, което дава на пешеходците, велосипедистите и другите водачи малко повече време за реакция. Мета-анализи на национални данни оценяват намаление на дневните сблъсъци с участието на няколко превозни средства и на пешеходци в порядъка на няколко процента — скромен, но реален ефект, постиган почти без експлоатационни разходи при използване на светодиоди.
Разпространението им е продиктувано от регулациите. В рамките на Европейския съюз обособените дневни светлини, отговарящи на Регламент № 87 на ООН, са задължителни за всички нови типове леки автомобили от февруари 2011 г. и за лекотоварните от 2012 г. Техническият стандарт определя минимален и максимален светлинен интензитет, бяла светлина и автоматична работа, поради което фабрично монтираните дневни светлини изглеждат в общи линии сходни при различните марки, но все пак оставят място за отличителни форми.
Именно това оформяне превръща устройството за безопасност в стилистичен подпис. Дизайнерите вграждат светодиодите в тънки ленти, скоби или пръстени в блок-фара, създавайки моментално разпознаваем светещ контур, който идентифицира модела отдалеч — съзнателна брандинг практика, сравнима с начина, по който матричните светодиодни фарове се използват за изграждане на идентичността на марката. Остава една практическа уговорка: тъй като дневните светлини са ярки и винаги включени, водачите могат погрешно да приемат, че пълното им осветление работи, и да карат в здрач или мъгла без задни светлини, защото много системи за дневни светлини оставят задницата на автомобила тъмна. Поради това по-новите решения все по-често обвързват задните габаритни светлини със същата автоматична логика.
- Включват се автоматично при движение на автомобила
- Правят автомобила по-забележим през деня, намалявайки дневните произшествия
- Задължителни за новите автомобили в ЕС от 2011 г.; обикновено светодиодни
- Отличителен стилистичен „светлинен подпис“