Динамичен контрол на стабилността (DSC)

Dynamic Stability Control, съкратено DSC, е марковото име, което BMW и няколко други производители дават на своята система за електронен контрол на стабилността. Целта ѝ е да задържи колата в посоката, която водачът желае, намесвайки се автоматично, когато превозното средство започне да поднася. Контролът на стабилността широко се смята за едно от най-важните постижения в активната безопасност след предпазния колан, защото се справя с поднасянето – ситуациите със загуба на контрол, които са причина за голям дял от тежките самостоятелни произшествия.

Системата е изградена върху антиблокиращата спирачна система и споделя нейните датчици за скоростта на колелата и хидравличния модулатор, добавяйки датчици, които откриват ротационното поведение на колата. Датчик за ъгловата скорост измерва колко бързо каросерията се завърта около вертикалната си ос, датчик за странично ускорение отчита силите в завоя, а датчик за ъгъла на волана записва намеренията на водача. Управляващ блок непрекъснато сравнява пътя, който водачът изисква, с пътя, по който колата действително се движи. Когато двете се разминат, което сигнализира началото на поднасяне, DSC спира отделни колела и намалява въртящия момент на двигателя, за да върне колата в линия.

Коригиращата логика е прецизна. За да противодейства на недозавиването, когато предницата излиза навън, системата може да спре вътрешно задно колело, за да придърпа колата в завоя. За да противодейства на презавиването, когато задницата поднесе, тя спира външно предно колело, за да стабилизира задницата. Тези намеси стават автоматично и много по-бързо от човешките рефлекси, често преди водачът изобщо да осъзнае заплахата от загуба на контрол. Вграденият контрол на сцеплението не позволява на задвижващите колела да пробуксуват при ускоряване по хлъзгава настилка, подавайки мощността ефективно към пътя.

Функционално DSC е идентична на системите, продавани под други имена. Mercedes-Benz, Bosch и други използват ESP, общоприетият регулаторен термин е ESC, Toyota използва VSC, Volvo – DSTC, а Honda – VSA. Разликите се крият главно в маркетинга и в калибровката, която всеки производител избира, а не в основния принцип. Тъй като такива системи са законово задължителни при новите леки автомобили в Европа от 2014 г., всеки съвременен автомобил носи такава независимо от името.

DSC се подчинява на законите на физиката и не може да създаде сцепление, което гумите нямат; върху лед или изтъркани гуми възможностите ѝ са рязко ограничени и тя не замества разумната скорост и шофьорската култура. Повечето реализации включват бутон, който позволява на водача да омекоти или частично да изключи намесата, което може да помогне, когато сцеплението изисква малко контролирано пробуксуване, например при изваждане на колата от сняг, но системата е предвидена да остане активна при нормално движение по пътя, където осигурява съществена и до голяма степен незабележима полза за безопасността.