Скоростна кутия с два съединителя (DCT)

Скоростната кутия с два съединителя, обикновено съкращавана като DCT, е автоматична трансмисия, която постига бързи и почти незабележими превключвания, използвайки два отделни съединителя вместо единствения съединител на ръчната кутия или хидротрансформатора на класическия автомат. Тя е разработена, за да съчетае ефективността и директното усещане на ръчната кутия с удобството и скоростта на превключване на автоматичната, и се превърна в предпочитан избор за спортните автомобили и много масови модели, при които се цени бързото и точно сменяне на предавките.

Определящата ѝ особеност е двойката съединители, всеки от които обслужва собствен набор от предавки: единият съединител отговаря за нечетните отношения – първа, трета и пета, а другият – за четните и за задната. Двата обикновено са разположени концентрично върху чифт вложени един в друг входни валове. Тъй като единият съединител винаги е включен и задвижва, докато другият е изключен и чака, трансмисията може предварително да избере следващата предавка, преди тя да потрябва. Когато настъпи моментът за смяна, управляващият блок просто отпуска единия съединител и включва другия, прехвърляйки задвижването между двата вала за части от секундата, без прекъсване на въртящия момент към колелата.

Именно това предварително избиране е ключът към поведението на DCT. Превключванията могат да станат само за няколко стотни от секундата, далеч по-бързо, отколкото човек би могъл с ръчна кутия, и тъй като потокът на въртящия момент е практически непрекъснат, смените се усещат напълно плавни при ускоряване. Механичната ефективност също е по-висока от тази на автомат с хидротрансформатор, тъй като мощността минава през плътно включени съединители, а не през плъзгащ се флуид, което е от полза както за динамиката, така и за разхода на гориво.

Кутиите с два съединителя се срещат в две основни разновидности. Конструкциите със сух съединител, използващи фрикционни дискове, работещи в среда от въздух, са подходящи за по-малки двигатели и по-леки автомобили и свеждат до минимум загубите от триене. Конструкциите с мокър съединител работят с пакети съединители, потопени в масло, за по-добро охлаждане и по-голяма способност да поемат въртящ момент, което ги прави избор за мощните двигатели. Много от тях позволяват управление с лостчета на волана, давайки на водача възможност да заобиколи логиката на автомата, а масовият успех на концепцията се свързва с DSG на Volkswagen от началото на 2000-те, макар принципът да е с десетилетия по-стар.

Има и компромиси. При много ниски скорости, в задръстване или при маневриране DCT може да се усеща колебливо или с потрепвания, защото плъзгането на съединителя от място е по-малко плавно от мекото поемане на хидротрансформатора, а мехатронните блокове и пакетите съединители могат да са скъпи за обслужване или подмяна. Редовната смяна на трансмисионното масло е важна, особено при кутиите с мокър съединител. По отношение на алтернативите DCT стои между ръчната кутия, чийто съединител на практика автоматизира и удвоява, и автомата с хидротрансформатор, чиято плавност при пълзене жертва в замяна на по-остри и по-ефективни превключвания.