Електронно управляван автоматик (ECA)

Електронно управляваният автоматик е класическа автоматична скоростна кутия, при която решенията кога и как да се смени предавката се вземат от специален управляващ блок на трансмисията, а не от чисто хидравлична логика. Първите автоматични кутии разчитаха на центробежен регулатор, който отчиташе скоростта на движение, и на дроселен клапан, който усещаше натоварването на двигателя, като подаваха флуид под налягане през мрежа от клапани в клапанното тяло, за да включат подходящото предавателно отношение. Колкото и изобретателен да беше, този чисто механичен и хидравличен подход си оставаше компромис: точките на превключване бяха фиксирани от твърдостта на пружините и размера на отворите, а настройката можеше да отговаря само на някакви усреднени условия. Електронно управляваният автоматик беше разработен именно за да премахне този компромис, като предаде управлението на микропроцесор, способен да реагира далеч по-точно и гъвкаво.

При електронната система управляващият блок отчита входни данни като скоростта на автомобила, оборотите на двигателя, положението на дросела и избрания режим на движение, след което задейства набор от електрически управлявани соленоидни клапани, монтирани в или върху клапанното тяло. Тези соленоиди заместват или коригират стария хидравличен регулатор и модулиращите вериги, насочвайки флуида към съединителите и лентите, които заключват и освобождават планетарните предавки. Тъй като контролерът може плавно да изменя линейното налягане и да припокрива освобождаването на единия елемент с включването на следващия, той управлява самата смяна с финес, какъвто фиксираната хидравлика не можеше да постигне, изглаждайки предаването на въртящия момент вместо да допуска рязко подрусване.

Практическите ползи са осезаеми за водача. Превключванията са по-бързи и по-плавни, кутията може да задържи по-ниско предавателно отношение за по-остра реакция или да включи по-високо по-рано, за да спести гориво, а настройката се променя софтуерно, вместо чрез повторна обработка на клапаните. Производителите използват това, за да изпълнят целите за вредни емисии и икономичност, тъй като трансмисията може да държи двигателя по-близо до най-ефективния му работен диапазон и да заключи хидротрансформатора по-рано, за да намали загубите от приплъзване.

Електронното управление стана и основа за по-интелигентно поведение. Веднъж включил се в контура, компютърът може да разпознае стила на каране, да усети изкачване и спускане, да забави превключването нагоре в завой и да се синхронизира с управлението на двигателя, за да намали за миг въртящия момент по време на смяната. Тези възможности залягат в основата на адаптивното управление на трансмисията и интегрират кутията в общата мрежа на автомобила заедно със системите за стабилност и круиз контрола.

От гледна точка на поддръжката системата зависи от чист флуид с правилната спецификация и от изправността на сензорите и окабеляването; повреден сензор за скорост или заял соленоид обикновено водят до запис на код за грешка и до авариен режим, а не до незабележимо влошаване. Днес електронно управляваният автоматик е толкова разпространен, че е практически стандарт, и самото название е до голяма степен историческо: то отбелязва прехода, който превърна автоматичната кутия от самостоятелно хидравлично устройство в софтуерно управляван компонент на съвременната задвижваща система.