Просвет (клиренс)

Просветът е вертикалното разстояние между най-ниската неподвижна точка от долната част на автомобила и повърхността на пътя под него. Това е едно от най-показателните измерения за преценка докъде може и докъде не може да стигне даден автомобил, защото определя колко голямо препятствие може да премине превозното средство, без долната му част да допре в него. Измерването обикновено се прави при най-ниския компонент, който може да бъде напречна греда, защитата на картера, ауспухът или диференциалът, и се посочва за автомобил без товар, освен ако не е указано друго, тъй като пътниците и багажът свиват окачването и намаляват стойността.

Практическата стойност на просвета се крие в това над какво може да премине автомобилът. По-голямата височина позволява на колата да премине над високи бордюри, дълбоки коловози, неравни черни пътища, утъпкан сняг, легнали полицаи и стръмни наклони на гаражни рампи, без да опре отдолу и да повреди уязвими компоненти като картера, резервоара или ауспуха. Автомобилите за извън пътя нарочно се правят високи именно по тази причина, докато ниските спортни коли жертват просвета в името на други цели и трябва да се управляват внимателно над същите препятствия.

Тази височина обаче си има цена, защото повдигането на каросерията за по-голям просвет вдига и центъра на тежестта. По-високият автомобил се накланя повече в завоите, прехвърля повече тегло настрани и по природа е по-склонен към странично накланяне, а в крайни случаи и към преобръщане. Това е централният компромис в геометрията на автомобила: просветът купува способност за движение извън пътя и по неравности, но работи против равното, стабилно поведение, което идва от ниско разположената маса. Конструкторите настройват окачването и монтират електронен контрол на стабилността, за да си върнат част от баланса, но основният компромис остава.

Просветът работи ръка за ръка и с три свързани ъгъла, които описват геометрията на автомобила извън пътя. Ъгълът на навлизане определя колко стръмен наклон може да изкачи предницата, без бронята да опре; ъгълът на напускане прави същото за задницата; а ъгълът на надлъжна проходимост определя дали долната част ще опре на връх на наклон. Една кола може да има предостатъчен просвет и въпреки това да опре на остро било, ако междуосието ѝ е дълго, а ъгълът на надлъжна проходимост — малък, така че просветът сам по себе си никога не разказва цялата история.

Някои автомобили предлагат повече гъвкавост чрез регулируемо пневматично окачване, което може да повдигне каросерията за неравен терен или препятствия при ниска скорост и да я свали на магистрала, за да намали аеродинамичното съпротивление и да подобри стабилността. Собствениците трябва да помнят, че посочената стойност важи за леко натоварен автомобил на равна основа; тежкият товар, износените пружини и допълнителното занижаване я променят. Проверката на действителния просвет преди непознат път, наводнен брод или неудобна рампа е най-сигурният начин да се избегне скъпо стържене в долната част.