Ксенонови фарове (HID)

Ксеноновите фарове с висок интензитет на разряда, познати навсякъде със съкращението HID или просто като ксенон, са технология за осветление, при която светлината се ражда от електрическа дъга в запълнена с газ капсула, а не от нагрят метален нажежаем елемент. Появили се върху луксозните автомобили в началото на 90-те години, те бележат първия голям скок в светлинния поток на фаровете след епохата на халогена и носят забележимо по-ярко и по-бяло осветление, което преобръща нощната видимост.

В ксеноновата крушка изобщо няма нажежаема жичка. Капсулата съдържа ксенонов газ заедно с малко количество метал-халогенидни соли. Управляващ блок, наречен баласт, подава кратко, много високо напрежение от порядъка на 20 000 волта, което йонизира газа и образува дъга между два електрода; ксенонът осигурява мигновена работна светлина при пускане, докато нагретите метални соли се изпаряват и поддържат и оцветяват дъгата. Веднъж запалена, лампата се регулира от баласта при много по-ниско установено напрежение. Типична HID лампа от 35 вата дава около 3000 лумена, приблизително двойно повече от халогенна крушка с мощност 55 вата, при това с по-малка консумация и значително по-дълъг живот.

За водача практическата полза е в по-голямата далечина и широчина на снопа, както и в цветовата температура около 4000 – 4500 келвина, близка до дневната светлина, която намалява умората на очите и кара пътната маркировка, знаците и опасностите да изпъкват по-ясно. По-бялата светлина често се възприема като по-съвременна и това е една от причините ксенонът да се превърне в желана екстра при представителните и луксозните модели.

Тази яркост носи и законово, и практическо задължение: HID системите трябва да имат автоматично саморегулиране на височината на снопа, което държи лъча правилно насочен, докато автомобилът се навежда при натоварване или спиране, заедно с миячки за фаровете, за да остане стъклото чисто, тъй като замърсена или неправилно насочена ксенонова лампа може силно да заслепи насрещното движение. Много решения използват прожекторна леща с рязка светлинна граница за контрол на отблясъка. При би-ксеноновата схема една капсула с дъга и подвижен екран осигурява и къси, и дълги светлини от един източник.

Ксенонът има и недостатъци. Крушките се нуждаят от секунда-две, за да достигнат пълна яркост, и не могат да се „мигат“ бързо, което ги прави неподходящи за просветване с дълги светлини без отделен източник. Баластите и запалителните блокове добавят цена и сложност, а отслабващ баласт или стара крушка, която отива към розов или лилав оттенък, може да излезе скъпа за смяна. Нерегламентираните ксенонови комплекти, монтирани в корпуси, проектирани за халоген, са пословичен източник на опасен, неконтролиран отблясък.

В по-широката картина на автомобилното осветление ксенонът заема преходно място. Той измества халогена като премиум избор, но на свой ред е почти изцяло изместен от LED и матричните LED фарове, които светят мигновено, издържат целия живот на колата и позволяват отделни сегменти да се затъмняват. Той остава тясно свързан с би-ксеноновите фарове, с адаптивните фарове, които завиват в кривите, и с дневните светлини, всички развили се успоредно с него.