Редови шестцилиндров двигател (Inline-6)

Редовият шестцилиндров двигател е двигател с вътрешно горене, чиито шест цилиндъра са подредени в един прав ред, споделят общ цилиндров блок и дишат през една цилиндрова глава. Тази схема е една от най-старите в автомобилостроенето и спечели репутация на изключителна изтънченост далеч преди да съществува електронното управление на двигателя. Привлекателността ѝ е по същество въпрос на физика, а не на настройка: геометрията на шест равномерно разположени цилиндъра, които възпламеняват последователно, погасява основните възвратно-постъпателни и въртеливи дисбаланси, измъчващи други конфигурации, и придава на двигателя почти безвибрационен ход, който водачите описват като копринен.

Плавността идва от начина, по който буталата и мотовилките са разположени по дължината на коляновия вал. С шест колена, разположени през шейсет градуса, и реда на запалване, разпределен симетрично спрямо центъра на двигателя, първичните и вторичните инерционни сили от всяко бутало се уравновесяват от равна и противоположна сила от партньора му. Люлеещите се двойки сили, които възникват при четирицилиндров двигател, също се неутрализират, защото предните три цилиндъра огледално отразяват задните три. В резултат добре изграден редови шестцилиндров двигател работи в почти идеален механичен баланс без балансиращите валове, които изисква четирицилиндров двигател със сходен размер.

За водача и за автомобила това се превръща в осезаеми ползи. Двигателят работи тихо на празен ход, тегли без бръмченето, което се промъква в кормилото и педалите при по-нескопосните схеми, и издава характерен плавен, леко метален звук от ауспуха, превърнал се в запазена марка на определени производители. Тъй като няма балансиращи валове, които да поглъщат мощност или да добавят триене, редовият шестцилиндров двигател може да бъде и механично ефективен, а дългият му, дълбок блок се поддава на стабилна конструкция и лесен достъп за обслужване по едната страна.

Исторически тази конфигурация задвижваше всичко — от предвоенни луксозни лимузини до американските шестцилиндрови мотори и прочутите редови шестцилиндрови двигатели на BMW, Jaguar и Mercedes-Benz. Тя излезе от мода към края на ХХ век, когато производителите се устремиха към по-късия и удобен за разполагане V6, който се побира по-лесно в напречните моторни отделения с предно предаване. През последните години се наблюдава забележимо възраждане, като няколко премиум марки въведоха отново съвременни турбо редови шестцилиндрови двигатели, които съчетават присъщата на схемата плавност с намаляване на работния обем и електрификация.

Главният недостатък е дължината. Шест цилиндъра в ред правят двигателя дълъг, неудобен за напречно разполагане и изискващ щедро надлъжно моторно отделение, поради което схемата приляга най-добре на платформи със задно и пълно предаване. Дългият колянов вал може да е склонен и към усуквателни вибрации на високи обороти, които се овладяват чрез внимателно проектиране и хармоничен демпфер. В сравнение с V6 редовият шестцилиндров двигател разменя компактността за чистота на хода, която никакво хитро балансиране не може напълно да възпроизведе — точно затова той остава ценен както за ентусиастите, така и за инженерите.