Твърд мост (Live Axle)

Твърдият мост представлява цял, задвижван мост, при който чифт колела е свързан неподвижно чрез една обща греда, а диференциалът и полуоските са затворени в здрав корпус. Английското определение „live" го отличава от „мъртвия" мост (dead axle или beam axle), който само носи колелата, без да ги задвижва. При твърдия мост целият възел, включително картерът на диференциала, се движи като едно цяло, а колелата в двата му края са принудени да запазват постоянна връзка помежду си и спрямо самата греда.

От механична гледна точка въртящият момент влиза в твърдия мост от кардана през диференциала, разположен в средата на гредата. Оттам две вътрешни полуоски пренасят мощността навън към главините на колелата в двата края. Тъй като колелата са свързани чрез коравата греда, когато едното колело се вдигне върху неравност, другото също се повлиява през общата конструкция и целият мост се мести като една маса. Мостът се позиционира от лостове на окачването и от листови или винтови пружини, а демпфирането се осигурява от отделни амортисьори, но самата греда никога не се огъва така, че да позволи на едното колело да се движи напълно независимо от другото.

Трайната популярност на твърдия мост се дължи на здравината, простотата и дълготрайността му. С малко на брой подвижни части и запечатан, як корпус той понася тежки натоварвания, груба експлоатация и небрежност далеч по-добре от по-деликатните независими решения. Освен това осигурява отлична артикулация на колелата извън пътя, като задържа гумите в контакт с неравния терен, и поддържа постоянен просвет под диференциала независимо от товара. Тези качества го правят естественият избор за пикапи, тежкотоварни автомобили и специализирани офроуд машини, където устойчивостта и товароносимостта тежат повече от другите съображения.

Основният недостатък е свързан с динамиката. Тъй като двете колела са свързани помежду си, неравност от едната страна смущава и другата, а голямата неоокачена маса на целия мостов възел трудно реагира бързо на пътните несъвършенства. Резултатът е по-неравномерен комфорт и по-малко прецизно поведение в сравнение с добре проектирано независимо окачване, особено по грапави настилки, взети с висока скорост. Именно този компромис е причината повечето леки автомобили отдавна да изоставят твърдите задни мостове в полза на независими схеми.

В по-широкия контекст на проектирането на трансмисията твърдият мост представлява единия край на спектъра, който се простира от корави колела, свързани с греда, до напълно независимо окачване с отделни полуоски и карданни шарнири (CV). Специализираните офроуд автомобили дори могат да съчетаят твърд мост с блокиращ диференциал, за да гарантират равен въртящ момент към двете колела при екстремни условия. Затова твърдият мост остава съзнателен инженерен избор, а не остаряла реликва, предпочитан там, където суровата простота и артикулацията значат повече от изтънчения комфорт.