Начало/Автомобилен речник/Ръчна скоростна кутия (stick shift)
06 — Речник
Стари технически термини

Ръчна скоростна кутия (stick shift)

Ръчната скоростна кутия е кутия с ръчно управление, при която водачът избира предавките с лост и педал на съединителя.

Категория
Стари технически термини
Свързани термини
4
В речника
#245 от 389
Определение

Ръчната скоростна кутия (на английски manual stick shift) е ежедневното, разговорно название на механичната трансмисия — кутия, в която водачът избира предавките пряко с ръчно управляван лост в съчетание с педал на съединителя. Изразът е най-разпространен в американската употреба, където лостът на скоростите се нарича „stick“ (пръчка), и описва традиционната подредба, при която превключването е изцяло под контрола на водача, вместо да се извършва автоматично. Той се противопоставя на автоматичните и автоматизираните трансмисии, които избират предавките вместо водача.

Работата с нея е координирано действие в три части. За да смени предавка, водачът натиска педала на съединителя с левия крак, което разкача двигателя от скоростната кутия, като отделя дисковете на съединителя от маховика; премества лоста, за да включи желаната предавка; и след това отпуска съединителя плавно, докато подава газ, така че двигателят и кутията да се свържат отново без тласък. Лостът се движи през кулиса, която механично избира различни двойки зъбни колела вътре в кутията, всяка предлагаща определено предавателно отношение, което разменя оборотите на двигателя срещу въртящия момент, подаван към колелата.

Главната награда на ръчната кутия е въвлечеността. Тъй като водачът решава точно кога да смени предавка, колко бързо да отпусне съединителя и как да изравни оборотите при превключване надолу, автомобилът се усеща пряко свързан с действията на водача, което любителите ценят заради усещането за контрол и съпричастност, което носи. Ръчната кутия позволява и съзнателни техники като задържане на предавка в завой, спиране с двигател при спускане или дозиране на съединителя за прецизни маневри на ниска скорост, и исторически е била по-проста, по-евтина и по-лека от автоматичната.

Компромисът е усилие и умение. Ръчната кутия изисква постоянно внимание в задръстеното движение „спри-тръгни“, налага на водача да научи плавно управление на съединителя, за да избегне угасване или подскачане, и не предлага помощ при избора на правилната предавка, което оставя място за грешки като претоварване на двигателя на твърде висока предавка. Тези изисквания, съчетани с появата на изтънчени автоматични кутии, кутии с двоен съединител и електрически автомобили, които изобщо не се нуждаят от кутия, доведоха до постоянен спад в популярността на ръчната, особено на пазари, където автоматичните вече доминират.

Въпреки този спад ръчната скоростна кутия запазва предани почитатели и оцелява в спортните автомобили, бюджетните модели и много пазари извън Северна Америка. Нейните основни компоненти — съединителят, който прекъсва задвижването, и лостът, който избира между наличните предавателни отношения — остават най-ясната илюстрация за това как трансмисията умножава въртящия момент на двигателя, заради което разбирането на ръчната кутия дава основа за разбирането на всеки друг тип трансмисия, изградена оттогава, за да върши същата работа автоматично.

Ключови точки
  • Разговорно название на механичната трансмисия
  • Водачът избира предавките с лост и педал на съединителя
  • „Stick“ се отнася за лоста на скоростите
  • Ценена заради въвлечеността; намалява по популярност
Известен още като
stick shiftmanual gearboxstick