Микроавтомобил (microcar)

Микроавтомобилът представлява най-малкият практичен клас пътнически автомобил, предназначен почти изцяло за кратки придвижвания в града, където компактността, лесното паркиране и ниските разходи за поддръжка тежат много повече от скоростта, пробега или товароносимостта. В редица държави тези превозни средства изобщо не се водят автомобили, а четириколесни — отделна правна категория, която налага строги ограничения върху мощността, масата и максималната скорост в замяна на по-облекчени регулаторни изисквания, а в някои страни и по-леки условия за шофьорска книжка. Именно тази правна рамка, повече от която и да е отделна конструктивна особеност, отличава микроавтомобила.

Според европейските правила например лекото четириколесно е ограничено до около 6 kW мощност и маса без товар от приблизително 425 kg без батериите, с максимална скорост, ограничена до около 45 km/h, докато по-тежката категория L7e позволява до 15 kW и по-високи скорости. В тези рамки микроавтомобилът обикновено побира един или двама души, използва бензинови двигатели с малък работен обем или, все по-често, скромни електромотори, и стъпва на къса колесна база с минимален радиус на завиване. Леката конструкция поддържа ниско потреблението на енергия, което е и причината задвижването с акумулаторна батерия да приляга толкова добре на този формат.

За потребителя предимствата са недвусмислени. Микроавтомобилът се вмества в места за паркиране, недостъпни за обикновените автомобили, харчи минимум гориво или ток, а в някои региони може да се управлява от по-млади хора или от такива без пълноценна шофьорска книжка. Застраховките и пътните данъци често са съответно ниски. За гъсто застроените градове, претоварените исторически центрове и кратките пътувания тези плюсове могат да надделеят над очевидните компромиси, превръщайки микроавтомобила в наистина разумен избор, а не в любопитна играчка.

Концепцията има дълга и колоритна история. Следвоенна Европа преживя бум на „балонените колички“ като BMW Isetta, Messerschmitt KR175 и Heinkel Kabine, родени от лишенията и търсенето на евтина мобилност през 50-те години. Идеята заглъхна, когато конвенционалните малки автомобили станаха достъпни, после се възроди в съвременна форма с модели като Renault Twizy, Citroën Ami и оригиналния Smart Fortwo, който балансираше на границата между микроавтомобил и пълноценна градска кола.

Ограниченията са вградени в самата концепция и не бива да се подценяват. С минимална защитна структура микроавтомобилите и четириколесните предлагат осезаемо по-слаба защита на пътниците от пълноценен автомобил, а някои се представиха слабо при независими краш тестове. Ниската максимална скорост и ограничената стабилност ги правят неподходящи за автомагистрали и скоростни пътища. В семейството на малките превозни средства те стоят под supermini и малко по-просторния компактен автомобил и концептуално са близо до японския kei-car, макар че kei-колите са пълноценни моторни превозни средства, изградени по национален стандарт за размери и мощност, а не четириколесни.