Многоставно окачване (multi-link)

Многоставното окачване е усъвършенстван вид независимо окачване, при което всяко колело се позиционира не от едно или две масивни рамена, а от няколко отделни рамена, всяко от които свързва носача на колелото с шасито или спомагателната рама чрез собствена двойка въртящи стави. Като разпределя задачата по контрола над колелото между няколко по-тънки рамена, конструкторът получава необичайна свобода да определи точно как се движи колелото през целия си ход. Решението съществува, за да преодолее компромиса, заложен в по-простите схеми, при които едно рамо трябва да управлява няколко аспекта на геометрията едновременно и подобряването на единия неизбежно влошава другия.

Принципът се основава на геометрията. Всяко рамо ограничава носача на колелото в определена посока и чрез избора на дължината, ъгъла и точките на закрепване на всяко рамо инженерът може да оформи как се променят развалът, схождането и надлъжното положение на колелото при свиване и разтоварване на окачването, както и при завиване или спиране. Обикновено се използват от три до пет рамена на колело. Тъй като тези параметри могат да се настройват до голяма степен независимо един от друг, схемата позволява фина, почти хирургическа настройка, която нито тип McPherson, нито дори двойният напречен носач могат да постигнат.

Резултатът е възможността комфортът и управляемостта да се оптимизират едновременно, вместо да се жертва единият за сметка на другия. Меки тампони могат да поглъщат ударите и шума от пътя за плавно движение, докато геометрията на рамената е подредена така, че колелото все пак да схожда и да накланя развала в посоките, които поддържат сцеплението и стабилността под натоварване. Окачването може да задържа гумата здраво притисната към пътя при интензивно завиване и същевременно да остане снизходително по лоши настилки — точно онази комбинация, която отличава наистина изтънчения автомобил.

Поради тези причини многоставното окачване най-често се среща на задната ос на премиум седаните, представителните и спортните модели, а все по-често и на предната ос на по-скъпите автомобили. То позволява на производителите да постигнат уравновесеността и комфорта, очаквани в горния сегмент на пазара, и често е признак за автомобил, конструиран с приоритет управляемост и изтънченост.

Недостатъците са цена, сложност и пространство. Многото рамена означават много стави и тампони, повече машинна обработка, повече време за сглобяване и по-тежък, по-обемист монтаж в сравнение с проста твърда греда или стойка тип McPherson. Има и повече компоненти, които да се износват и да изискват правилно регулиране при сервиз. Системата най-добре се разбира като най-усъвършенствания и податлив на настройка член от семейството на независимото окачване — отива отвъд двойния напречен носач по възможности за регулиране и стои в ясен контраст с по-простите и евтини схеми McPherson и с усукваща се греда, използвани там, където бюджетът или мястото са по-ограничени.