NEDC

Новият европейски шофьорски цикъл, повсеместно съкращаван до NEDC, беше лабораторната изпитателна процедура, използвана в цяла Европа десетилетия наред за измерване на разхода на гориво, количеството въглероден диоксид и емисиите на регулирани замърсители на дадена кола. Целта му беше да осигури единен, повторяем стандарт, така че всеки нов модел да се оценява еднакво, което позволяваше официалните стойности да се сравняват, а ограниченията за емисии да се прилагат. Дълги години числото по NEDC в брошурата беше водещата стойност за разход, на която купувачите се осланяха.

Процедурата се извършваше на стенд с ролки, тоест на динамометър за шаси, в контролирана лаборатория, а не по реални пътища. Тя се състоеше от повтарящ се градски цикъл, последван от една извънградска фаза, като целият тест продължаваше едва около двадесет минути и обхващаше приблизително единадесет километра. Скоростите бяха умерени, ускоренията плавни, а движението с постоянна скорост — често, като максималната скорост от едва 120 км/ч се достигаше само за кратко.

Корените на цикъла бяха в 80-те години на миналия век и това е ключово за разбирането на неговите слабости. Той беше създаден за епоха на по-маломощни коли и по-рядък трафик, а спокойната му, идеализирана скоростна крива малко приличаше на това как реално се карат съвременните автомобили. Освен това на производителите беше позволено да използват множество допустими отклонения и оптимизации по време на изпитването, като облепяне на междините между панелите, надуване на гумите над нормата, изключване на спомагателни консуматори и каране при най-благоприятното разрешено тегло.

Последицата беше нарастваща и добре документирана разлика между официалните и реалните стойности. Обявеният разход често беше оптимистичен с двадесет до четиридесет процента, а разминаването се разширяваше с годините, тъй като тестът не успяваше да върви в крак с автомобилните технологии, включително със все по-честото добавяне на функции за пестене на гориво, чиято полза се появяваше в цикъла, но невинаги на пътя. Това подкопаваше общественото доверие в числата и затрудняваше шофьорите да планират точно разходите си за гориво.

Доверието в NEDC беше допълнително подкопано от осъзнаването, че самостоятелното лабораторно изпитване може да бъде заобиколено, разкрито най-ярко от скандала с дизеловите емисии. В отговор регулаторите го замениха. От 2017 до 2019 г. постепенно беше въведена по-строгата Световна хармонизирана процедура за изпитване на леки превозни средства, или WLTP, за измерване на разхода и въглеродния диоксид, подкрепена от изпитване на реалните емисии при шофиране по пътя за замърсители като азотните оксиди.

Затова NEDC вече принадлежи до голяма степен на историята, макар стойности, изведени по него, да са се запазили в някои документи и в определени данъчни изчисления по време на прехода. Той се разбира най-добре като предшественика, спрямо който се определят WLTP и реалните измервания: ранен, добронамерен, но в крайна сметка непредставителен опит да се измери колко чиста и икономична всъщност е дадена кола.