Реалните емисии при движение, съкратено RDE, са тест на Европейския съюз, който измерва замърсителите, отделяни от автомобила, докато той реално се движи по обществени пътища, вместо да се разчита единствено на стойности, получени в лаборатория. Целта му е да затвори дългогодишната и вредна разлика между ниските емисии, които колите показваха по време на официалните лабораторни тестове, и много по-високите нива, които мнозина произвеждаха в ежедневна употреба. Като изнася измерването на пътя, RDE цели да гарантира, че автомобилът е наистина чист там, където хората дишат въздуха.
Определящата черта на RDE е използването на преносима система за измерване на емисиите, или PEMS. Това е компактен набор от анализатори и разходомер, монтиран на превозното средство, обикновено в задната част, който непрекъснато взема проби от отработените газове и записва масата на отделяните замърсители, докато колата се движи по определен маршрут. Този маршрут трябва да включва представителна смесица от градско, извънградско и магистрално шофиране, обхващайки диапазон от скорости, наклони, температури на околната среда и надморски височини, така че тестът да отразява реалистични условия, а не плавен, оптимизиран цикъл.
Фокусът на RDE е върху замърсителите, които най-силно влияят на качеството на въздуха в населените места — основно азотните оксиди и броя на частиците, тъкмо емисиите, които се оказаха най-податливи на манипулация. Тестът беше въведен пряко в отговор на скандала „дизелгейт“, при който стана ясно, че някои превозни средства разпознават фиксираната лабораторна процедура и ограничават емисиите си само при тези условия. Тъй като маршрутът по реален път е много по-труден за предвиждане и заобикаляне, RDE прави подобни измамни стратегии много по-трудни за прилагане.
Вместо да налага напълно отделна граница, RDE работи, като изисква реалните емисии да останат в рамките на определена надбавка спрямо лабораторната граница. Тази надбавка, известна като коефициент на съответствие, първоначално беше зададена над единица, за да отчете по-голямата изменчивост и измервателна несигурност при тестване на път, и беше предвидена за постепенно затягане към равнопоставеност. На практика автомобилът вече трябва да се представя приемливо както в лабораторията, така и на пътя, а не само на изпитателния стенд.
RDE не стои самостоятелно, а допълва лабораторната Световна хармонизирана процедура за изпитване на леки превозни средства, или WLTP, която отговаря за разхода на гориво и измерването на въглеродния диоксид при контролирани условия. Заедно те замениха дискредитирания по-стар подход, изграден около Новия европейски цикъл на движение, съчетавайки по-реалистичен лабораторен тест с истинска проверка на пътя.
Практическото значение за собствениците и обществото е значително. RDE подтикна производителите да гарантират, че системите за допълнително пречистване на отработените газове остават ефективни в целия диапазон от реални условия, помагайки за по-чист въздух в градовете и възстановявайки част от доверието, че обещаните на хартия емисии се отразяват в ежедневното шофиране.
- Измерва емисиите по реални пътища, не само в лаборатория
- Използва преносима измервателна система (PEMS) на колата
- Въведен след скандала „дизелгейт“
- Ограничава реалните емисии близо до лабораторната стойност