Задно задвижване (RWD)

Задното задвижване, съкратено RWD, е компоновка, при която мощността на двигателя се предава към задните колела, а предните остават свободни да се съсредоточат единствено върху управлението. Това е класическата конфигурация на автомобила, преобладаваща през първата половина на двадесети век и предпочитана и днес при спортните, луксозните и товароносещите автомобили. Като разделя задачите по задвижване и управление между двата моста, задното задвижване позволява на всяка двойка колела да върши добре по една работа, вместо двете едновременно.

При типичен автомобил със задно задвижване двигателят е разположен отпред и предава въртящия момент назад през скоростната кутия и карданен вал към диференциал в задния мост, който след това задвижва задните колела. Тази подредба разпределя основните маси по дължината на автомобила и помага да се постигне балансирано разпределение на теглото между предницата и задницата, в идеалния случай близо до петдесет на петдесет. Добрият баланс на теглото в съчетание с отсъствието на каквито и да било задвижващи сили през предните колела придава на автомобилите със задно задвижване характерно чисто усещане в управлението.

Ключово предимство е премахването на ефекта на въртящия момент върху волана (torque steer) — склонността на мощен автомобил с предно задвижване да дърпа волана при рязко ускоряване. Тъй като предните колела не предават задвижване, управлението остава чисто и неизкривено независимо колко мощност се подава. Задното задвижване реализира мощността и по-ефективно: при ускоряване теглото се прехвърля назад върху задвижваните колела, притискайки ги по-силно към пътя и подобрявайки сцеплението им точно когато то е най-нужно. Затова мощните спортни автомобили, седаните и много високопроизводителни автомобили използват тази компоновка и затова тя е подходяща за теглене и тежки товари, които добавят тегло над задвижвания заден мост.

Компоновката има и недостатъци. С задвижваните колела отзад и, при автомобилите с преден двигател, с по-малко статично тегло над тях, сцеплението в сняг и по лед може да е по-слабо отколкото при предно задвижване, където масата на двигателя е разположена точно над задвижваните колела. Автомобилите със задно задвижване са склонни и към свръхзавиване (oversteer), при което задните гуми губят сцепление преди предните и задницата поднася встрани, особено ако мощността се подава непохватно в завой. В умели ръце това може да е контролируемо и дори приятно, но изисква повече внимание от водача, затова съвременните автомобили със задно задвижване разчитат силно на електронния контрол на стабилността.

Задното задвижване се противопоставя на предното, което е по-евтино, по-икономично откъм място и по-сигурно за ежедневно шофиране, и на задвижването на четирите колела, което съчетава сцеплението от задвижването на всяко колело с голяма част от баланса на компоновка с превес назад. Изборът отразява приоритетите на автомобила: предно задвижване заради компактността и икономичността, задно — заради чистотата на поведението и реализирането на мощност, задвижване 4x4 — заради сигурността при всякакво време.