Спасителен ремък (recovery strap)

Спасителният ремък представлява отрязък от здрава и гъвкава тъкана лента, с която затънал автомобил се измъква с теглещата сила на втора машина. Той е основна част от снаряжението при кормуване извън пътя, където мек пясък, дълбока кал, сняг или хлъзгав наклон могат да обездвижат дори способен автомобил със задвижване на четирите колела, чиито колела се въртят безполезно на празен ход. Вместо да викат професионален пътен асистент, водачите, които пътуват в група, прехвърлят ремъка между затъналия и подвижния автомобил и използват инерцията и сцеплението, за да го извадят. Това прави ремъка едно от най-простите и ценени средства за самоизвличане, които един автомобил може да носи.

Най-ефективните ремъци работят на кинетичен принцип и често се наричат динамични (snatch) ремъци. Изработени от материал като найлон, проектиран да се разтяга под натоварване, кинетичният ремък се държи подобно на гигантски ластик. Извличащият автомобил поема хлабината и след това ускорява, разтягайки ремъка; натрупаната еластична енергия се освобождава, ремъкът се връща рязко назад и издърпва затъналия автомобил със сила, значително по-голяма от тази при равномерно теглене. Това разтягане освен това изглажда натоварването и смекчава удара върху двата автомобила в сравнение с твърда верига или въже. Други ремъци са направени така, че да не се разтягат, и се ползват за директно статично теглене или като предпазители за стволове на дървета и удължители.

Безопасното използване на ремъка зависи изцяло от техниката и от надеждните точки за захващане. Ремъкът трябва да се закача за оразмерените за извличане проушини на автомобила — специално изградени анкери, проектирани да поемат огромните ударни натоварвания — а никога за теглича, за прикрепяща халка или за моста, всяко от които може да се счупи и да се превърне в смъртоносен снаряд. Ремъкът не бива да се свързва с друг чрез метален шегел през двете уши, защото при скъсване металът може да полети с убийствена скорост. Енергията, натрупана в разтегнат кинетичен ремък, е значителна, а скъсан ремък или откачила се част вече са причинявали смърт и тежки наранявания, затова страничните наблюдатели трябва да стоят на голямо разстояние, а върху ремъка се поставя демпфер (тежест), който поглъща евентуалния откат.

Като метод за извличане ремъкът заема ясна ниша спрямо алтернативите. В сравнение с лебедка той е далеч по-евтин, по-лек, не изисква монтаж, нито електрозахранване, и се привежда в готовност много по-бързо. Голямото му ограничение е, че сам по себе си не може да извлече автомобил — винаги е нужна втора, незатънала машина с достатъчно сцепление, която да тегли. Лебедката, обратно, позволява на сам автомобил да се самоизвлече, като се закотви за дърво или за наземен анкер.

На практика опитните офроудъри носят и двете. Спасителен ремък, правилно оразмерени шегели, ръкавици и демпфер съставляват минималния комплект, често заедно с предпазни плочи (skidplate), които защитават долната част на купето именно при препятствията, водещи до затъване. Съчетанието на ниска цена, малко тегло и чиста ефективност, балансирано със зависимостта от придружаващ автомобил и реалните опасности при неправилна употреба, прави разбирането както на силните страни, така и на рисковете на ремъка задължително за всеки, който се впуска далеч от асфалта.