Превключване в движение (shift-on-the-fly)

Превключването в движение описва система за задвижване на четирите колела, която позволява на водача да включи или изключи предния мост, докато автомобилът е в движение, вместо да се налага да спира, да слиза и ръчно да заключва предните главини. То се появява като удобство при автомобили с прекъсваемо задвижване на четирите колела, при които задвижването на две колела е нормалният пътен режим, а на четири — е запазено за хлъзгави или ронливи повърхности. Изразът навлиза в широка употреба през 80-те години, когато производителите заменят неудобната по-стара процедура със система, която водачът може да задейства от седалката си в движение.

Механизмът е изграден около раздатъчна кутия с електрическо или вакуумно задвижване, съчетана с автоматично заключващи се предни главини. Когато водачът завърти ключ на таблото или натисне бутон, актуатор премества муфа, която свързва предния изходящ вал с раздатъчната кутия, докато отделен механизъм заключва предните главини, така че колелата да задвижват полуоските. Тъй като диапазоните на задвижване на две и четири колела споделят едно и също предавателно отношение (висок диапазон), предният и задният кардан вече се въртят със съвместими скорости, така че синхронизиращата муфа може да се включи плавно, без скърцане, докато автомобилът се движи.

За водача практическата полза е възможността да реагира на променящи се условия незабавно. Внезапен участък с кал, сняг или мокра рампа може да се посрещне, като се избере задвижване на четирите колела при 40 или 50 мили в час, без да се отпуска газта, докато по-стара система би изисквала пълно спиране и обикаляне около капака. Това прави функцията наистина полезна в реалното кормуване, а не нещо, запазено за предварително планирани офроуд излизания.

Има граници за това какво може да се направи в движение. Превключването в нисък диапазон, което включва избор на много по-ниско редукционно предавателно отношение в раздатъчната кутия, почти винаги изисква автомобилът да е спрял или почти спрял, често със скоростната кутия в неутрално положение, защото зъбните колела се въртят с много различни скорости и не могат да се захванат под натоварване. Производителите обикновено посочват максимална скорост за включване в движение и отделна инструкция да се спре преди избор на нисък диапазон.

Превключването в движение не бива да се бърка с постоянно или автоматично задвижване на всички колела, което подава въртящ момент към четирите колела непрекъснато и не изисква намеса от водача. По същество това е прекъсваема система с по-удобен начин на включване, която не разполага с междуосов диференциал, затова трябва да се връща на задвижване на две колела по сухи повърхности с високо сцепление, за да се избегне натрупване на напрежение в трансмисията. Маркови реализации като Control-Trac на Ford и различни раздатъчни кутии с електронно превключване надграждат същия основен принцип, добавяйки собствени актуатори и логика на управление.