Ангренажен ремък

Ангренажният ремък е назъбеният елемент, който поддържа въртящите се възли на двигателя в точно механично съгласие, гарантирайки, че клапаните се отварят и затварят точно в правилния момент спрямо положението на буталата. При четиритактовия двигател коляновият вал и разпределителните валове трябва да се въртят в строго отношение две към едно, и всяко отклонение в това отношение би довело до отворени клапани тогава, когато трябва да са затворени. Смисълът на ремъка е именно да налага тази синхронизация надеждно, тихо и на ниска цена.

Самият ремък представлява затворен пръстен от подсилена гума или, при съвременните двигатели, от по-издръжлив еластомер, с формовани зъби по вътрешната страна, които плътно се вплитат в назъбените зъбни колела на шайбите на коляновия и разпределителния вал. Вградени корди от стъклени влакна или арамид му придават якост на опън, за да устои на разтягане, така че зададеното от него отношение на ангренажа да се запазва завъртане след завъртане. Често същият ремък задвижва и водната помпа и се поддържа под правилно опъване от пружинен или хидравличен обтегач, направляван от паразитни ролки.

В сравнение с металната ангренажна верига, която изпълнява същата функция, ремъкът предлага няколко привлекателни качества: работи тихо, тежи малко, не изисква смазване от моторното масло и е по-евтин за производство — всичко това го направи популярен при масовите бензинови и дизелови двигатели от 70-те години нататък.

Характерната му слабост е, че гумата старее и се износва. Топлината, замърсяването с масло, цикличното натоварване на опъна и обикновената умора постепенно влошават ремъка, и за разлика от веригата не може да се очаква да издържи целия живот на двигателя. Затова производителите задават интервал на смяна, обикновено някъде между деветдесет и сто шейсет хиляди километра или на всеки няколко години, в зависимост от това кое настъпи първо, а разумната практика е едновременно да се подменят обтегачът, паразитните ролки и често водната помпа, тъй като тяхната повреда може да унищожи новия ремък.

Залогът при пренебрегване е висок при т.нар. двигател с препокриване — най-разпространеният тип, при който клапаните и буталата делят пространство в цилиндъра в различни моменти от цикъла. Ако ремъкът се скъса или прескочи зъб, разпределителните валове спират, докато буталата продължават, и клапаните могат да бъдат ударени от изкачващите се бутала, огъвайки клапаните и потенциално разрушавайки цилиндровата глава или нещо още по-лошо. Цената на тази щета далеч надхвърля тази на рутинната смяна на ремъка, поради което спазването на сервизния интервал е една от най-важните превантивни поддръжки, които собственикът може да предприеме. Някои двигатели са проектирани с достатъчен луфт, за да са без препокриване и да преживеят скъсване на ремъка, но това не може да се приема за дадено без проверка на спецификацията.