Векторизация на въртящия момент (torque vectoring)

Векторизацията на въртящия момент е технология на шасито, която активно променя колко задвижваща сила — а при някои реализации спирачна сила — се подава към всяко отделно колело, за да оформи поведението на автомобила в завой. Вместо да третира задвижваните колела като двойка, която трябва да получава равно усилие, система за векторизация на момента може да предпочете едното колело пред другото, използвайки тази асиметрия, за да завие автомобила по-остро, да задържи по-стегната траектория и да противодейства на загубата на сцепление. Целта ѝ е да направи автомобила едновременно по-пъргав и по-стабилен — две цели, които обикновено са в противоречие.

Физиката стъпва на факта, че външните колела изминават по-дълъг път от вътрешните в завой и че подаването на повече задвижване към външното колело поражда момент на завъртане (yaw moment), който помага автомобилът да се завърти навътре в завоя. Като насочва допълнителен въртящ момент към външното задно колело, системата за векторизация на момента на практика избутва задницата на автомобила около завоя, противодействайки на естествената склонност на много автомобили към недозавиване (understeer), при което предницата поднася навън и автомобилът върви по-право, отколкото иска водачът. Резултатът е по-остро влизане в завоя и по-неутрално, отзивчиво усещане, без водачът да прави каквото и да било.

Има няколко начина това да се постигне. Най-простият, често наричан спирачна векторизация на момента, използва съществуващия хардуер на контрола на стабилността, за да притисне леко спирачката на вътрешното колело, което насочва задвижването към външното колело през отворен диференциал; той е евтин, но разсейва енергия като топлина. По-усъвършенстваните системи използват активен диференциал, съдържащ съединители или допълнителен зъбен механизъм, който механично може да разпредели въртящия момент между лявото и дясното колело при поискване. Най-способното решение се появява при електрическите и хибридните автомобили с отделен електромотор за всяко колело или мост, където контролерът може да дозира момента към всяко колело независимо и мигновено, давайки най-фин и най-бърз контрол от всички.

Ползите за водача са осезаеми. Поведението в завой се усеща по-стегнато и по-прецизно, автомобилът сяда по-уверено под газ, а сцеплението се подобрява, защото задвижването се насочва към колелото, което най-добре може да го използва, намалявайки безполезното буксуване на разтовареното вътрешно колело. По хлъзгави повърхности или такива с различно сцепление от двете страни същата способност да се променя моментът наляво-надясно помага на автомобила да реализира мощността чисто и да задържи стабилна траектория, съчетавайки производителност с безопасност.

Векторизацията на въртящия момент е тясно свързана, но по-способна от диференциала с ограничено приплъзване, който може само да противодейства на разликата в оборотите между двете колела, вместо активно да командва разпределение на момента. Тя работи заедно с обикновения диференциал и системите за контрол на стабилността, а при автомобилите със задвижване на четирите колела може да действа предно-задно, както и наляво-надясно. По-ранните системи на Honda за активно прехвърляне на въртящ момент са предшественици на идеята, а днес векторизацията на момента е ключов инструмент, с който производителите придават на автомобилите по-остро поведение, без да жертват стабилността и сцеплението, които ежедневното шофиране изисква.