Система за контрол на сцеплението (TCS)

Системата за контрол на сцеплението, обикновено съкращавана като TCS, предотвратява безполезното приплъзване на задвижващите колела, когато двигателят подава по-голям въртящ момент, отколкото наличното сцепление може да предаде, особено при ускоряване. Тя съществува, защото приплъзващото колело почти не създава тяга напред и може да направи автомобила нестабилен; върху хлъзгава настилка водачът лесно може да поиска повече мощност, отколкото гумите могат да реализират, а TCS управлява това несъответствие автоматично и далеч по-бързо, отколкото позволяват човешките рефлекси.

Системата споделя основния си хардуер с антиблокиращата спирачна система, използвайки същите сензори за скоростта на колелата, монтирани на всеки ъгъл. Като сравнява оборотите на колелата, управляващият блок може да установи, че задвижващо колело се върти осезаемо по-бързо от останалите — характерният признак за загуба на сцепление. След като засече приплъзване, той се намесва чрез два основни механизма. Може да намали въртящия момент на двигателя — чрез забавяне на запалването, прекъсване на горивото към част от цилиндрите или електронно затваряне на дросела — и може да задейства спирачката на конкретното приплъзващо колело, което при задвижваща ос прехвърля въртящ момент през диференциала към колелото с по-добро сцепление, действайки донякъде като самоблокиращ диференциал.

Ползата за водача е поддържането на контролирано и ефективно ускорение в условия, при които колелата иначе биха се откъснали: потегляне върху мокър асфалт, лед, сняг, чакъл или кален банкет, силно ускоряване на изхода от мокър завой или изкачване на хлъзгав наклон. Като задържа задвижващите колела на ръба на сцеплението, вместо да им позволи да се въртят свободно, TCS запазва както движението напред, така и устойчивостта на посоката, тъй като приплъзващо колело оказва малко съпротивление на странично изместване и може да предизвика занасяне, особено при автомобили със задно задвижване.

Контролът на сцеплението се разбира най-добре като етап в развитието на електронните помощни системи за шасито. Той се изгражда пряко върху измерването на скоростта на колелата и задействането на спирачките, заложени в ABS, и на свой ред дава основа за електронния контрол на стабилността, който добавя сензор за ъгловата скорост и въвеждане на ъгъла на завъртане на кормилото, за да се намеси не само при ускоряване, а винаги когато колата започне да се отклонява от желания от водача път. При много автомобили TCS и контролът на стабилността са обединени в един модул и управлявани от общ софтуер.

Има нюанси, които си струва да се оценят. TCS не може да създаде сцепление там, където го няма; върху наистина хлъзгава повърхност тя просто ограничава приплъзването, без да позволи движение, а в дълбок сняг или ронлив пясък малко контролирано приплъзване понякога е полезно — затова много коли позволяват системата да се изключи частично или напълно. Агресивната намеса може да се усети като моментно задържане на мощността от двигателя. Системата е тясно свързана с ABS и електронния контрол на стабилността, с които споделя хардуера, със самоблокиращия диференциал, който функционално имитира, и с електронното разпределение на спирачната сила като част от координиран набор от спирачна и тягова електроника.