WLTP

Worldwide Harmonised Light Vehicles Test Procedure, повсеместно съкращавана като WLTP, е стандартизираният лабораторен тест за измерване на разхода на гориво, емисиите въглероден диоксид, а при електрифицираните автомобили — и на пробега на ток за лек автомобил или лекотоварен ван. Той съществува, защото купувачите, регулаторите и данъчните органи се нуждаят от единен и повторяем измерител, по който различните модели да се сравняват, и защото получените стойности влияят пряко върху облагането на автомобилите, целите за средни емисии на автопарковете и етикетите в шоурумите.

WLTP е разработен под егидата на ООН, за да замени New European Driving Cycle, или NEDC, който придоби лоша слава с това, че занижава реалния разход. NEDC води началото си от 80-те години и използва спокоен, нереалистичен профил на движение с дълги участъци на постоянна скорост и умерени ускорения, така че разликата между обявената от него икономичност и онова, което шофьорите реално постигат, се разширява все повече с развитието на двигателите и автомобилите. WLTP е въведен поетапно за новите европейски модели между 2017 и 2019 г. именно за да стесни тази разлика.

От техническа гледна точка тестът се провежда на ролков стенд, тоест динамометър за шаси, в лаборатория с контролирана температура, като отработените газове и енергопотреблението на автомобила се измерват прецизно през цялото време. Цикълът WLTP е по-дълъг и по-бърз от стария — продължава около тридесет минути и покрива приблизително двадесет и три километра при средна скорост около четиридесет и шест километра в час, с по-висока максимална скорост и по-резки, по-разнообразни ускорения, разпределени в нискоскоростна, средноскоростна, високоскоростна и свръхвисокоскоростна фаза, които по-добре отразяват градското, извънградското и магистралното движение.

Значително подобрение спрямо NEDC е, че WLTP отчита фактори, които наистина влияят на разхода при конкретен автомобил. Той е далеч по-чувствителен към масата на автомобила, аеродинамичното съпротивление и съпротивлението при търкаляне, а най-важното — взема предвид допълнителното оборудване: по-големите джанти, панорамните покриви и другите екстри, които добавят тегло или съпротивление, могат да повишат сертифицираните стойности. Това означава, че богато оборудван автомобил може да носи по-висока официална стойност за CO2, а оттам и по-висока данъчна категория, отколкото същия модел в базова окомплектовка.

Тъй като дори обстоен лабораторен тест не може да обхване всяка реална променлива, WLTP се допълва от изпитванията за реални емисии при движение, известни като RDE. RDE използва преносима измервателна апаратура, монтирана на автомобила по време на действително движение по обществени пътища, и е насочено главно към замърсители като азотни оксиди и фини прахови частици, а не към разхода на гориво. Заедно двете процедури обхващат както лабораторната повторяемост, така и реалността на пътя.

Важно е стойностите по WLTP да се четат като сравнителни ориентири, а не като гаранции, тъй като индивидуалните резултати зависят от стила на шофиране, климата, натоварването и маршрута. Процедурата е тясно свързана с NEDC, който измества, с изпитванията RDE за замърсители и с основните показатели за разход на гориво и емисии CO2, които определят както потребителския избор, така и спазването на нормите в голяма част от света.